Профилактика на системата – замяна на Термопаста

Не много известен факт е, че с времето термопастата както на процесора, така и на видеокартата старее. Характеристиките й се променят значително и след време тя се превръща по-скоро в пречка, отколкото в помагало за доброто охлаждане на компонентите. Ето защо е нужна профилактичната й замяна през определени периоди, които са индивидуални за всеки различен вид термопаста.

Доброто охлаждане на процесора и на графичното ядро зависи от няколко компонента. Най-важният е повече от ясен – приличен охладител, способен да се справи с отделяната топлина. Добрият въздушен поток в кутията също е сред основните причини да сме доволни от охлаждането си. Третият пилон (ако можем да го наречем така) на доброто охлаждане е повърхността на радиатора и използваната термопаста. Въпреки че това са две отделни неща, споменавам ги заедно, понеже използването на паста цели именно компенсиране на некачествено обработената повърхност на радиатора. Колкото по-добри характеристики има една термопаста, толкова по-успешно тя ще компенсира неравностите, или лошия контакт между процесора и охладителя. На пазара има доста видове термопасти, като се започне от белите силиконови от по левче пакетчето, та до своеобразните върхови “модели” Arctic Silver 5 и Arctic Ceramique.



Ще се опитам да ви представя нещо като упътване за замяната на термопреносната паста както на процесора, така и на ядрото на графичната карта. Защо е нужно това? Основната причина за тази интервенция е постепенното стареене на различните видове термопасти, от което се обуславя и влошаването на техните характеристики. Този факт е от още по-голямо значение при използването на процесор с открито ядро, например поколението K7 или Pentium 3/M. По специфичен случай е изобщо липсата на подобна паста между процесора и охладителя. Макар да звучи абсурдно, това също се среща понякога. Само за пример ще спомена как преди време се сблъсках с подобна ситуация при процесор Duron Spitfire, известен със солидното си топлоотделяне, когато доближи границата от 1 GHz. Температурата му беше доста висока – от порядъка на 55–60 градуса, въпреки използването на изцяло меден охладител. И какво открих при свалянето на радиатора? Пълна липса на термопаста. След добавянето й температурите се понижиха до по-поносимите 40–45 градуса. Но стига спомени, нека разгледаме какво ще ни е нужно за предстоящата операция.

Необходимите подробности:

Като за начало ще ни трябва отвертка, с която да отворим кутията си. Също така ще имаме нужда от малко памук (за почистване на старата паста), нова термопаста и пластмасова шпатула за размазването й. Последната може да бъде заместена доста успешно от стара фонокарта или дори парче по-твърд картон. Какъвто и материал да се използва, много е важно той да не е метал или стъкло, защото те са по-твърди от кристала на ядрото и ще го наранят, а това на практика ще убие процесора (отнася се за процесорите K7 и PIII, по-новите имат защитна капачка). Още една важна подробност – никога не нанасяйте пастата с пръст! Независимо от това колко добре е почистена, човешката кожа е покрита с естествени мазнини, които могат да замърсят или дори разградят пастата, която е била в контакт с нея.

Процесор:

И така, нека започнем с процесора – според използваната система (АМD/Intel) съществуват вариации на закрепването на охладителя. В зависимост от сокета, охлаждането може да се държи или на зъбчета на самия него, или да е захванато от основа около него. Тук следва да обърнем внимание на читателите, разполагащи с процесори от поколението К7 или Pentium 3/M. Поради факта, че тези чипове са с открит кристал, свалянето на охладителя трябва да се извърши максимално внимателно, за да се избегне вероятността от повреда на ядрото. След свалянето на радиатора (по един или друг начин) следва да изчистим старата паста както от него, така и от процесора.


После полагаме новата паста, като я размазваме на максимално тънък и все пак непрекъснат слой (за някои пасти това не важи – те имат специфичен начин на употреба, указан от производителя). За целта ще влезе в употреба споменатата по-горе пластмасова шпатула (или фонокарта . Последното, което ни остава, е връщането обратно на охладителя на процесора, свързването му със съответните изводи (ако сме го изключили) и затварянето на кутията. Тук е мястото да споменем, че за някои видове пасти (например Arctic Silver 5) производителят е указал известен период, през който нанесената термопаста “сляга”. Това може да отнеме различно време, след чието изтичане характеристиките й се подобряват. И все пак, ако забележите нехарактерно високи за процесора температури, от типа на 65–75 градуса, не мислете, че се дължи на споменатото слягане. Очевидно има налице недобър контакт между процесора и охладителя или пък твърде дебел слой термопаста между тях.

Видеокарта:

След като се справихме с процесора, е време да обърнем внимание и на другия важен компонент в системата – видеокартата. Тук отново са в сила същите съображения за смяна на пастата, както и при процесора – стареенето й, а при някои производители на 3D ускорители дори не се използва паста, а някакъв вид термичен материал (в повечето случаи с недобри температурни показатели). Преди да започнем със замяната й, е нужно да отбележим, че повечето съвременни видеокарти (освен G80) са с открит кристал на графичното ядро, затова операцията следва да се извършва максимално внимателно! Поради огромното разнообразие от начини на закрепване на радиатора към графичното ядро няма особен смисъл да описваме неговото сваляне. В общия случай се налага откачането на два, четири или дори повече задържащи щифта, а в някои случаи – развиването на съответните придържащи болтове. В сравнение с процесора операцията тук е доста по-лесна, но пък заради открития кристал на ядрото трябва да се внимава много повече.



След почистването на старата паста както от ядрото, така и от охладителя, следва да нанесем новата. Отново използваме споменатата по-рано методика – нанасяне на тънък, равномерен слой, без никакви прекъсвания. Вариант е нанасяне под формата на черта в средата на ядрото, която по-късно ще се разстеле под натиска на охладителя. После връщаме охладителя на мястото му и го притягаме със съответните закрепващи елементи. След монтажа на видеокартата към дъното и съответно стартирането на системата е добре да обърнем внимание на температурата на графичното ядро. По този начин ще се предпазим от евентуални грешки и проблеми при недобър контакт на охладителя.

Какви резултати да очакваме?

След като извършихме тези две операции вероятно следва да очакваме видима промяна в температурата на процесора и графичното ядро. За съжаление ще ви разочаровам, тъй като невинаги ще имаме налице промяна в показанията на тези два компонента. В случай че пастата е твърде остаряла (може да се каже вкоравена), тогава ще наблюдаваме солидна промяна. Ако обаче характеристиките на старата паста не са се променили особено много, замяната й няма да окаже голямо влияние. При всички положения обаче замяната на старата паста с нова няма да е излишно упражнение, освен ако това е правено наскоро.

Разпространяването на горната информация се забранява, без съгласието на автора т.е. аз - Zdenek.